Този град, сърцето на средновековната българска държава, бил наричан „Царевград Търнов", „Трети Рим", „Втори Константинопол" и го сочели като един от най-могъщите и големи градове в Югоизточна Европа през XII-XIV век, който поддържал оживени търговски връзки с Генуа, Венеция, Дубровник и още много други. Център на върховното управление на държавата бил силно укрепеният хълм Царевец, до който можело да се достигне само от запад. Доминиращо място в крепостта заемали Дворцовият и Патриаршеският комплекс. Дворецът на българските царе е бил най-внушителният и монументален ансамбъл в столицата, където живеели владетелите и техните приближени, които осъществявали цялостната политика на държавата.