Епископската базилика на Филипопол е уникална по своя мащаб, архитектурно решение и декорация и се нарежда сред най-представителните раннохристиянски обекти. Открита е по време на спасителни археологически разкопки в периода 1982 – 1986 г., а през 2016 – 2017 г. е доразкрита изцяло.
Тя е трикорабна едноапсидна базилика с нартекс и атрий. Сградата е изключително мащабна по размери, с богато вътрешно архитектурно оформление и мозаечни подове. Общата ѝ дължина е около 83 м, а ширината е около 36 м, което я прави най-голямата базиликална сграда от IV – VI век на територията на България и една от най-големите на Балканите. Издигната е върху по-ранни монументални сгради. През Средновековието върху нейните руини възниква християнски некропол.