Пеньо Пенев пристига в Димитровград през 1949 г., където прекарва най-хубавите си години и се превръща в голям поет. На 27 април 1959 г. се самоубива, но хората на Димитровград не само че не го забравят, а срещу гарата създават негов дом-музей. Запазена е стаичката, в която е живял и творил. Има и малка експозиция, рисувана от неговия син Владимир Пенев.